Как изглеждат българските домакинства?  Националната статистика ги следи от почти

...
Как изглеждат българските домакинства?  Националната статистика ги следи от почти
Коментари Харесай

За какво най-много харчим парите си?

Как наподобяват българските семейства?  Националната статистика ги следи от съвсем 100 години.

Наблюдението на домакинските бюджети, което ни демонстрира Нова телевизия, е най-старото по рода си, което се организира у нас.

То дава информация за приходите, разноските и потреблението на българите, като по този метод ни демонстрира социално-демографските ни характерности, по какъв начин са благоустроени жилищата ни и с какви артикули за дълготрайна приложимост са снабдени.

Ето кои са трите съществени пера в домакинския бюджет през 30-те години на предишния век и кои са те през днешния ден, съгласно последните данни за 2022 година И преди, и в този момент, най-голяма част от бюджета се заделя за храна. Но до момента в който преди близо век тя е представлявала близо 70% от общия разход, в този момент процентите са 30, като в тях се вместват и безалкохолни питиета. Вторият по мярка разход преди е бил предопределен за облекло и обувки, а през днешния ден – за жилища и сметки. Следващо по ред в миналото е било отоплението, а през днешния ден мястото му заема превозът.

В сегашното разновидностите за домакинство са разнообразни. То може да бъде формирано от 1 човек, както и да бъде многочислено. В него може да има или да няма деца или пенсионери, както и да бъде формирано единствено от пенсионери. Западната част на страната държи и двата върха за годишен приход на домакинство. Най-висок е той в Югозапада – 21 000 лв., а най-нисък е в Северозапада – 16 000. Съответно осреднено бюджетът се равнява на 18 600 лв.. Предвид това, ето и от какво главно е формиран годишен приход на всички тези семейства взети дружно. Най-голямата част от него – разумно, идва от работна заплата. Една трета се образува от пенсиите, като през днешния ден частта, която те обезпечават, е по-голяма в сравнение с преди 4 години, да вземем за пример. Докато при независимата претовареност и различен тип доходи, е противоположното. Макар и измежду главните в домакинския приход, те способстват с все по-малко за него.

С максимален бюджет разполагат семействата с 2 деца под 18-годишна възраст. Освен от заплата, тук огромна част от бюджета се добавя от някакъв тип независима претовареност, а има и обществени компенсации. Дали в едно домакинство няма пенсионери и деца или пък има пенсионери, става известно не е определящо за бюджета му, тъй като той е идентичен и в двата случая. Основна и тук е работната заплата, само че при семействата с пенсионери в тях, огромен % от прихода носят и пенсиите. Липсата на разлика идва оттова, че едно домакинство без пенсионери и без деца, както към този момент казахме, може да бъде формирано единствено от един човек, което надлежно значи, че заплата в него е единствено една. Значително по-нисък – на половина, пък е годишният приход на семействата, формирани единствено от пенсионери, където главният детайл, които носи финанси, са пенсиите.

За какво обаче, харчим парите си? След годишния приход, ще хвърлим взор и на годишния разход. Средният за домакинство е 17 300 лв.. Основното перо – към една трета, е предопределено за храна, алкохолни, безалкохолни питиета и цигари. Към 19% заделяме за дома си – за сметки за ток, вода, горива за битови потребности, за обзавеждане и за поддръжката му. Третото по величина перо е за превоз. По отношение на другите типове семейства можем да кажем, че за храна, за дома и за опазване на здравето най-вече от парите си харчат семействата, формирани единствено от пенсионери. За сметка на това обаче те не харчат за съвсем нищо друго. Всички останали техни разноски да свити да най-малко. Най-малка част от годишния си бюджет заделят за храна и за дома семействата без пенсионери и без деца. В съпоставяне с останалите обаче, те дават повече за превоз, свободно време и други потребности.

Изследването не би било цялостно, в случай че не разгледаме и покупателната дарба на семействата, която съставлява количеството дадена стока, което можем да закупим с годишния си приход, в случай че го изразходваме единствено за това. За задачата сме подбрали 5 съществени хранителни продукта. Покупателната ни дарба е намаляла във връзка с едни – като хляба и сиренето да вземем за пример, от което през днешния ден можем да си купим с 90 кг по-малко в сравнение с през предходната година, само че пък се е нараснала по отношение на други артикули като месото, от което можем да си позволим 180 кг повече, в сравнение с сме могли преди 4 години.


Последвайте канала на
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР